петък, 19 февруари 2016 г.

Мислите в главата ми се блъскат...



     Има една особена порода хора - такива, които усещат чуждата болка. Тази на хората, животните, дори на цялата планета. Да комуникираш с тях е лесно, но в същото време не винаги ги разбираш...Гледаш в дълбоките им очи и потъваш и това е защото душите ни вече се познават. Нищо, че мозъците ни не помнят. Не е нужно да разбираш и познаваш някого, за да го почувстваш! 
    Ако всички свободно изпращаме любовта си към околния свят, ще направим живота си ,,чудно местенце"!





Няма коментари:

Публикуване на коментар